автор: rady

Останалото е тъга. И малко думи.
Вратите се затварят постепенно.
Прегракнали от употреба струни.
И аромат на нещо много тленно.

Останалото е безумно тихо. Земно.
Като окапали от старост круши.
Притегля ни Земята безпроблемно.
Излишност някаква ни души.

Останалото е мълчание. Предимно.
Слухът изостря се като мълчим.
Долавя всеки намек зимен
и всеки звук е толкова значим.

Останалото е борба. За още време.
И разпознаване на цветове.
Един художник в мене дреме,
рисува предстоящи светове.

Останалото е тъга. И няма време...
Светът до тленност е ранен.
Но тленността е кратко бреме...
А другото е дълъг ден.