автор: pc_indi

Автори: mariamrad, pc_indi и PLACEBO

Не знам

Не знам какво е някой
писал
или видял...Оставам ням.
Да философствам няма
смисъл.
И тайни аз не ще издам.

Да подцените моя бистър
и остър ум е грях голям.
С маймунджулъци, с ловка
мисъл
аз мога всеки да „продам“ .

И все пак вече предпочитам
да си мълча- реших го сам
-
макар оттатък, зад
кулисите,
брътвежът да не знае срам...

Защото всички са улисани
слуха да разпростират там.
Да, трая си
дълбокомислено.
Излязох май хитрец голям!


Не чух

Не чух пропукването на яйцето,
когато се излюпи този рошав свят,
заслушана във пулса си на клетка,
сглобяваща космичен необят.

Не чувам стоновете на дървото,
когато раждащите си листа болят,
но с нежни пръсти ме докосва тази болка,
която постепенно се превръща в цвят.

Не чувам мислите на вятъра бездомен
и песента му, посветена на нощта,
в която ме разгръща като спомен,
в спокоен пулс на кадифена тишина.

Не чувам изгрева, стремежа на реката...
Подводен камък сякаш пази моя слух...
Не чувам как звъни душата ми, когато
плачът на щастието пада като пух.

Не чувам стъпките на Любовта,
когато неочаквано съня ми прекосява,
ала намирам сутрин във сърцето си цветя
и вратата му отключена оставена.

Не видях

не видях
не виждам
не ще видя
(никога отвъд зримото)
манипулация по рождение

ширина
височина
дълбочина
(Пространство)

минало
настояще
бъдеще
(Време)

виждам
виждам
виждам

навсякъде във всички
пространства и времена
си Ти
(Любов)