автор: rumpel

Ще си отида! Някой ден ще си отида...
Едва ли ще потъне в звезден дъжд Земята.
Ще светят във нощта слънца и сателити.
А мене просто няма да ме има...

А Времето ще спре мига в минорна гама.
Ще онемеят рязко в тъмното щурците.
И само аз - невидима прашинка в мрака
ще се присмея на живота кратък.

И може би след време някой да си спомни
за стиховете ми, написани с душата.
Тогава ще се преродя аз пак отново,
за да живея втората си вечност.