Докъде достигнах, докъде?
Да се съмнявам в мен – виновен,
че не прегазих онова море
до коленете дето беше и основен
играч във покера бях аз,
заложил собствения смях.
Преди да паднеш във захлас
да те разлюбя – не посмях.
Оставих те и ти далече
разлисти твоите цветя.
Защо си спомних тази вечер
за непростимите неща?
Аз пак със теб живея
и те имам,
както някога преди.
Седя и тъжна песен пея,
и кима
снимката на моите вини.
botyo