автор: jantreya

Оттеглям се в покоите на лятото,
в горещите му, ласкави покои.
Ще хвърля на сълзите си брокатите
в копринените шепи на прибоя.
Ще си сваля перуката на грижите
и ще разпея сред косите гларуси.
А вместо перли капки ще нанижа
на тъничкия златен лъч на фара.
Сама ще се разхождам по алеите
от пясъци и с миди инкрустирани.
Ще търся с лупа стъпките на феите
и неочаквано ще ги намирам.
Богата съм. Морето ми е истинско.
Какво, че го докосвам твърде рядко?!
Писмо в бутилка чакам - до поискване -
тук на брега с вълни от бяло сладко.
Знам. Рибите изграждат крехки замъци,
да приютят душата ми завинаги.
Гори от водорасли, като пламъци,
отчетливо люлеят кринолини.
Медузите са толкова пияни,
че пеят и към залеза политат.
Оттеглям се. Потапям се в мълчание.
Отмивам черногледото в очите си.