автор: daro

Речитативите на уличния „рапър“
нахлуват като римски легиони
по трибуните с античен мрамор.
С отвъдна непригодност
на сцената се вместват
крясъците-матадори.
Нима и свободата
е прозвище на вятър –
попитах с ревност
издъхващата в мене Кармен.
Какъв копнежен недоимък
стоически заседнал е
във паметта на камък.
В сърцевината му съзрях
стаената искра...
отдалечена
от заредените със електричество
площади.

И ревността захвърли своя нож
върху алената нощница на любовта.