автор: apostola

Без тебе къщата ми не е дом,
а е затвор банален.
Сънят ми също не е вече сън,
а гостенин нахален.

Очите ми не са, като очи,
а гледат все накриво.
Небето не е купол светлосин,
а с цвят на тъмносиво.

Без тебе утрото ми не е дар,
а тежко, като камък.
Сърцето ми не е камбанен звън,
а срутен вече замък.

Животът ми без теб не е живот,
а смачкваща тегоба.
Прости! Единствен изход е за мен
да си поръчам гроба...