автор: mariposasenelalma

Беше студено.
И валеше.
А нямах ни чадър,
ни топла дреха.
Почуках на вратата ти...
Бе късна вечер,
но вътре светеше.
И чаках дълго,
много дълго...
А тоя дъжд отмиваше
от стъпките към теб
следите ми..
Не знам да кажа ли
„Благодаря“.
Ти за мен тая вечер
не отвори врати.
Но широко отвори
очите ми...