автор: botyofentiev

По стръмните наклони на страстта ми
се спускам все по-долу в низините,
където е подготвила смъртта ми
нанизи от духовете на предците.

Дали ще стана част от нещо по-голямо
или ще съм повехнала тревичка,
разнообразието има ли го или няма,
ако прераждаме се всички.

И червеите, които ще ме оглозгат,
дали са старите приятели,
или пък лигави и хлъзгави
ме чакат моите предатели.

Тялото ми – ясно, то ще свърши,
а духът ми – ще го види ли отгоре,
как самотната разлагаща се мърша
на органика в пръстта ще се престори.

Искам да поникна като здравец
над гроба ми усамотен
и нищо друго да не правя,

докато дочакам пак отново мен.

botyo