автор: IGeorgieva

- Писателката Муза Петрова? Заповядайте – покани я с предразполагащ жест адвокатът.
Поруменяла от удоволствие, тя само кимна и преглътна, за да сподави най-естественото „Да, да, аз съм”, което напираше на устните й. Мечтаеше все някога да има основания да го изрече на глас или още по-смело - да го чува навсякъде.
Постигането на най-съкровеното желание, обаче, трябваше да се заслужи, затова тя ден след ден упорито визуализираше успехите си, както съветваше Луиз Хей.
Адвокатът и клиентката му се настаниха удобно. Той зад масивното, внушаващо респект бюро, тя на мек тапициран стол срещу него.
- По телефона споменахте, че пишете. Разкажете ми подробно защо искате да смените името си след като вече Ви познават с него в обществото? То е… - търсеше най-точните думи мъжът, - звучно и рядко срещано.
- Дори не съм срещала човек с моето име. Всеки ме пита това псевдоним ли е. Или ..хм...муза...чия ? Освен това - свенливо сведе глава Муза, - истината е, че сега градя име, ако разбирате какво имам предвид, и забелязах, че тези на успешните писатели са най-обикновени. Големият проблем се появява, когато пращам произведенията си на издатели. Вместо одобрение, получавам съвети да не пиша под псевдоним. Обяснявам ситуацията, но въпреки това ме отхвърлят.
Муза изправи глава и погледът й среща съчувствие от другата страна. „Наистина, с тази визия можеше да чака цял живот да стане нечия муза” – въртеше се една и съща мисъл и от двете страни на бюрото.
- Хм - прочисти гърлото си адвокатът, - казвате, че не Ви публикуват заради името Ви, а не заради…нещо друго. Опасявам се, че това твърдение е доста сложно за доказване. Можем, разбира се, да поискаме експертиза на творбите и вещо лице да определи тяхната литературна стойност.
- О, това ще бъде страхотно, а след това ще мога ли да изпращам мнението на издателите. Знаете ли колко трудно е днес да те забележат. Вярвам, че един безпристрастен експерт ще си свърши съвестно работата и ще ги оцени по достойнство.
- Но как може да сме сигурни в крайното му заключение? Ако то е неблагоприятно, ще се наложи тройна, или петорна експертиза, и ако резултатът отново не ни удовлетворява, съдиите ще търсят много по-сериозни причини за смяната. Щеше да бъде безкрайно лесно, ако името ви звучеше опозоряващо.
- Моля?
- Например – Грамофонка…Грамофонка Петрова, – поясни адвокатът, избирайки най-безобидното от имената, които му се бе налагало да променя.
- О! Не, не. Добре, ако питате за друга причина, ще споделя, щом се налага - пречи ми и в личен план. Неудобно ми е да говоря за това, но веднъж с един поет, с когото членуваме в литературната фейсбук група „Нежни души” усетихме привличане. Той харесваше творбите ми, пишеше ми най-милите коментари, които можете да си представите, такива едни деликатни, загадъчни, обвързващи, дори обещаващи, но не ми посвети нито един стих. А как само чаках, ден след ден. И като се замислиш как да го направи, като Муза се римува с буза, медуза…
- И вендуза – вметна адвокатът.
- Не се бях сетила. Да не сте поет? Можеше да напише поне едно „На М.”. После той се увлече по друга колежка – Мина, и публикува на фейсбук страницата й посвещение. Още го помня: Милата ми Мина, цял ден измина, довечера ще намина...
- Така – морални вреди – прекъсна болезнените спомени адвокатът, докато си водеше бележки. - А представяте ли се в обществото с друго име, например, това което сте си избрали? Ако някой ви познава с него, ще го призовем да свидетелства в съдебно заседание.
- Случи се само веднъж - в един конкурс, но той беше анонимен. Всъщност, мислех си за Петя. Римува се с небесна комета.
В този момент телефонът на Муза звънна.
- Може ли? - притеснено попита тя.
Адвокатът кимна с разбиране. Клиентката му прие обаждането. След като потвърди, че е Муза Петрова, се заслуша напрегнато и смени няколко пъти цвета на лицето си.
- Току-що ми се обадиха от списание „Домашен любимец”. Искат да публикуват разказа ми „Моето куче Моли“. Мисля, че се налага да се откажа от смяната.
- Поздравления! И чуйте това, хрумна ми току-що: прелестна Муза, как ти отива тази блуза!
- Прекрасно е! Много Ви благодаря – това е първият, посветен лично на мен, стих! Вие сте истински поет, а не като някои … Дайте ми фейсбука си, веднага ще Ви изпратя покана. Непременно трябва да станете член на „Нежни души”.

Ирена Георгиева