автор: divcviat

...обсидианови сиви сенки
неизменно свързани в цяло
преминават през изстинали мисли.
Очи без блясък хипнотично и
твърде дълго гледали в нищото
безкрайно далече угасват мъртви звезди,
само воя на дивия вятър
напомня на живите,
за бледите образи на хора със сини очи...
Диша Земята...убива със студ
обгърната в алени пламъци
жадна за обич,топлината замръзва
камъни удрят скали от надежда
тече тъмнина
после ..всичко изчезва.

ТИШИНА
и река мълчаливо потъва по талвега...намерила
Вечност.