автор: _katerina_

Сатрис не знаеше дали трябва да получи съгласието на Кетризерис, но потърси Боговете за Посвещение преди спортните игри. Реши, че така борбата между него и Дарзалас ще бъде равна.
Кабирите извършваха това тайнство в храм извън града. Самата церемония започваше с ритуално измиване в морето. Боговете учеха, че водата е благословение. Тя измива, разтваря и отнася всички нечистотии. После посвещавания слиза в подземно помещение, което символизира слизането в подземното царство - символична смърт, задължително с превръзка на очите. Там той се преражда към живот в светлина и чистота. Накрая влиза в голямата зала на храма при Боговете. Лумваше светлина, те извършваха действия със свещени предмети и изричаха магични думи. Преди да напуснат храма поднасяха дарове - плодове и пшеница. Същинската част от Посвещението се пазеше в дълбока тайна. Изпращайки новопосветения, Кабирите го напътстваха:
- Всички сме пътешественици, които пътуват към дома си. Всички сме Божествени същества от любов и светлина. Това, което продължава живота е любовта. Това, което огражда живота е мъдростта. Щом има любов, има и мъдрост, и истина, и живот!
Деметра водеше Сатрис през неговото посвещение. Той не се поколеба нито за миг. Когато лумна огъня в голямата зала на храма, Боговете оградиха Сатрис.
- Само хора с добродетели и силна воля биват въвеждани в това тайнство. Допускаме само онези, които притежават определени качества, воля и силен дух - обърна се към него Зевс. - Посвещаваш се в служба на благоденствието на хората. Ако ти се позволи да напреднеш, бъди доволен и търпеливо изчакай по-голямата Светлина. Защото това е школа за откровението, безсмъртието на душата, възнаграждението и наказанието в следващ живот.
Деметра стоеше изправена, величествена и прекрасна. Златистата й коса галеше раменете й, в очите й бликаше мъдрост, а дъха й разнасяше благоухание. Постави на главата на Сатрис лавров венец. Сабазий държеше скиптър от лозови клони, с вплетен в тях слънчев кристал, а на раменете му стоеше сокол. Допря скиптъра до челото на воина:
- Даваме ти силата на Светлината!
Дарзалас последен се включи в ритуала:
- Ако душите пренасяха в телата си цялото знание, което са придобили, хората нямаше да се различават. Някои забравят повече, други по-малко от това, което са научили. Ти си достоен противник, но няма нужда да се състезаваш с мен. Сърцето трябва да ни води! Затова нека Береника сама направи избор! Всяка жена е загадка, която чака разрешението си. Щастлив е мъжа, който знае, че държи в ръцете си цвете, разцъфнало от неговата любов. Тя е вятъра и слънцето, солената сълза и живата вода. Вземи тези дарове от мен - и му подаде златна ризница, шлем и щит. - Меч няма да ти подарявам. Не важно какъв е мечът ти, а с какво сърце и с какъв ум ще го използваш. Докато не създадеш Божественото в себе си, не изхвърляй човешкото!
На следващия ден започваха спортните игри на площада. Дарзалас повика Береника:
- Днес ти трябва да избереш между двама равни, които няма да участват в състезанията - мен или Сатрис !
Кетризерис се смути, не знаеше как ще реагира дъщеря му. Но тя пристъпи с горда осанка към Дарзалас:
- Избирам Сатрис! - обърна се към война и му се поклони покорно.
Екна музика, глухият тътнеж на тимпаните се смеси с острия писък на флейта и с гръмливите звуци на медни чинели.Празниците започваха...