автор: _katerina_

В глъбините на Евксинта ( гостоприемно море ) имаше чуден дворец, изграден от корали, раковини и красиви водорасли. Там беше домът на Дарзалас. Когато се понасяше със своята колесница с морски коне вълните му правеха път, а наоколо играеха делфини.
Принцът на морето обикна хората. Често наблюдаваше тяхното динамично ежедневие. На пазарния площад в града винаги беше оживено. Търговци се надвикваха и хвалеха стоката си. Някои я носеха в големи кошници, други на табли. По-предприемчивите я бяха подредили в павилиончета от клони и тръстика. На едно място се продаваше риба, на друго месо, на трето - вино. Имаше тракийско жито, елински маслини, пресни смокини и кехлибарено грозде. Високи кюпове със зехтин и гъсто южно вино, което тракийците пиеха чисто, а елините разреждаха с вода. Бели гълъби и малки прасенца, статуйки от слонова кост и съдове от алабастър. Някъде избухваха спорове. Между пазаруващите имаше и много роби. Те се грижеха за домакинствата на господарите си, които прекарваха времето си в театъра и баните. Жените им пък се кипреха, грижеха се за външността си. Ходеха с надиплени хитони и химатиони, с модерни прически и украсени с много бижута. Робите им носеха от пазара съдове пълни с парфюми и благовонни масла, огледала и стъкленички с червена и черна боя за гримиране на устните и очите. Въпреки своята натруфеност тракийките се славеха със своята красота. Славата на Одесос също растеше. В морските води с издути платна кораби припляскваха като крила на огромна пеперуда. Вечер слънцето се спускаше ниско на хоризонта и къпеше с лъчите си сградите, а удължените им сенки се плъзгаха над града. После луната показваше светлия си лик, очертаваше сребърна пътека от хоризонта до брега, а вълните стенеха.