автор: haboob

Къде ли ми се спи сега?
...
Това, което се научих, е да седя с отпуснати крайници и да не правя нищо. Наистина нищо, дори мислите ми са като лениви мухи.. Не, мухите гъделичкат и дразнят с малките си крачета! Мислите ми са като петна от бяло мастило, които се разливат нанякъде, блъскат се в себе си и се самоизтриват. Долната ми устна натежава, все едно се налива с някакво желание да си покажа езика, като озадачена котка и да се втренча в обект който не мърда. Сигурно и слюнката ми тече, но сега не ми се чисти! Достатъчна ми е тишината от преминаващи коли, машини които блъскат бетона и интернетския пъзел на еднообразие. Ударен с "безмението" си в главата, виждам тънки струйки дим от несъществуващи цигари и дърветата отвън се клатят като живи. Дори не се надявам да стане каквото и да е! Просто седя и сега, когато описвам какво е чувството, пръстите ми не знаят какво се случва. Само че буквите са черни, появяват се в бялото, което ме е изпълнило и някак ме бутат да се старая да не прекъсвам дишането си. Защо се насилвам да се обичам, когато всичко, което е бързо в тялото ми, ме мъчи? Дали не съм трол..? Оф, не искам да задавам въпроси, защото те търсят отговори, но, да бъда нещо "легендарно каменно" май не ме притеснява. Времето си тече, гадинките те лазят и мъха те обгръща, а ти след xxx години надигаш крака си от камък, за да пръднеш.. Да, това е моя човешки нонсенс за каменен антропоид, който живее в мочурище. И все пак е грешка! Не вярвам в тролове, елфи и друиди, защото не вярвам! Всъщност, ако има ефекти не е зле ..
Дали мога да стана облак? Хубаво е да съдържаш толкова "без", но да пътуваш по небето, да се плъзгаш под и над.. Дали някой се интересува от облаците, освен хората? А кой се интересува от хората? Ако това са облаците, се отказвам да съм като тях ! Да, отказвам се от въпросите и това е спокойно..@