автор: botyofentiev

Аз не зная как стигнах до тука,
до този ръб на страстта,
пожела ли ми някой наслука
или дявол ме облада.

По-красива от теб – да не виждам,
по-тайнствена в любовта,
сянката твоя зазиждам
в темелите на същността.

И горя, и изгарям от вечност,
но по-близо до теб не стоя,
плахата ми сърдечност
защо ли изпитва вина.

А ти криеш своите мисли
в поетични, топли слова
и чувствата тръгват разлистени,
усетили пролетта.

Кажи ми какво да направя,
да докосна твоя ефир
и като лека забава
в сърцето настъпи мир.

Ти пак ще избягаш – неуловима,
с пеперудени клепки-крила
и ще летиш – несравнима
за мойто сърце и душа.


botyo