автор: diadoto

Когато се роди, си мислех: „ Обичайно е.”
Когато пелените ти перях, не бе за първи път.
Ще падаш - знаех и ще ставаш, вярвах:
„Ще бъде за добро, така върви светът”

Не бе педагогично, не бе общоприето,
за твойто възпитание не трябваше, си знам,
страха си от нещата, доволството от тебе,
вълни от гняв и радост изобщо да издам.

И ето, че е време, напълно безопасно,
да споделя за чувствата, дори не съм смутен.
Съсипан - ако страдаш, щастлив от радостта ти,
обичайки те много, живея с тебе в мен.