автор: alex_dlr

Най-добрият сред добрите,
най-големья хубавец!
От светлината на парите
той превърнал се в слепец.

Смях. Смея се на него.
Такива колко съм видял...
Неговото претенциозно его
му нашепва, че е крал.

Като древните монарси,
дето всеки им се кланял,
иска ниски реверанси
от тълпата онемяла.

И без причина за поклона,
без да е заслужил почитта,
надява своята корона
върху кухата глава.

Гледам днешните крале
и пак надига се смеха.
Това ли – тъпото момче,
ще претендира за върха?

Изкарваш хубави пари,
караш хубава кола,
край теб навъртат се жени,
дават те по телевизора...

Недей зверИ се, млад юнако,
и стАни малко по-спокоен.
Набавил си си малко злато,
но чрез златото не си достоен.

От себелюбието поведен,
вече мислиш се за пръв,
но няма първи, ни последен.
Ти си кожа, кости, плът и кръв.

Човек си. Като мене. Като всички.
Като бабата от долния етаж.
Като дечицата мънички
и баровския снажен страж.

Дишаш, храниш се и спиш,
радваш се, ядосваш се, живееш.
Днеска може да си миш*,
утре може да посмееш.

Пробваш, вече унизително,
за пети път поред,
да степенуваш съществително
и да бъдеш по-човек.

Когато паднеш на земята,
може би ще ти помогнем.
Но да докосне на монарх ръката...
кой от нас ще е достоен?

За известно време, не за дълго,
ще бъдеш със задник във прахта
и когато се изправиш трудно,
ще има нещо в кухата глава.

А сега, кралю честити,
сложи корона от стъкло
и с одеждите пробити
седни на трона от дърво.

Но знай, че в скоро време
стъклото мож’ да се разбие,
илюзията да изчезне,
а дървото да изгние.

*Миш – мъжка мишка, мишок. Стори ми се смешно и го оставих така :)