Събирам спомени от душите на мъртвите,
знам че на тях не им е студено,аз зъзна.
В тунела е мрачно,въпреки че се моля
на спомена за малко топлина на дивото зло,
погубило семйството ми.
Грешно е дето са дали живот,на обречените..
Докога ще мисля за раната и хората с тъжни лица...
на които приличам..и студа в мислите,тръпките от първия въздух
в дробовете.
Спомням си,небесния купол и вика на ангела мой
от смъртоностната болка от очите на Старите,
бях уплашено малко момче...
...болеше ме
"умирам от болка,за да живея с нея"
ДА..