автор: botyofentiev

Излитащи коне в небето,
в простора на попътен вятър
и уплах, скрил се под небцето
от изненадата на бял кахър.

Препуска Щастието ми високо,
там където пеят висини
и негови са всичките посоки,
и на където иска – ще лети.

Една изригнала планета
от вулканична, безрасъдна мощ,
Любовта ми скита се – проклета
да ви обгърне с ден и нощ.

Макар и ням, и непокòрен,
живот вибрира с вечността,
точно сега, във този ден –
имайте я Дързостта.


Ботьо