Нищо друго. Десет бала
излекувана светлина.
Вече прилягам идеално
в спомена на света.
От ръба до луната е само
половин мах със крила.
И престава да се смущава
изгревът от своята голота.
Нищо тъжно. Вече познавам
всяка нота по трепета на гласа.
И не спира в мен да пулсира
потребност да съм добра.
Нищо вечно не ме доближава,
освен вярата в любовта.
И следи в паметта ми от звуци,
които окрилени кръжат.
Нищо друго. Десет бала
ехо между мен и света.
И дъга, която ляга
спокойна върху мойте крила.