автор: sineokata

...аз съм...тихо...
това е само сън...
не се събуждай,спи...
сълзата,мокреща очите ти
търкулна се от нейното перо
...но ти...недей,не се събуждай-
ще те погали спомен-
утрото ще заличи...
Сега погледай- по- нагоре-
в синьото,където
тишината,знаеща мълчи...
и...не от странностите на съня,
но виж- далече
птицата с едно крило лети...
...отива си...
в света на другите
ранени птици без криле...
...не събуждай...чуваш ли
поне докато отлети...

...не се събуждай...тихо..
...не плачи...