автор: rumenaradeva

Между земята и едно друго царство имало портал. Високо в орбита стояли космически пратеници които гледали човешкия свят.Те наричали себе си” богове”
защото били по-силни,по-умни и притежавали свръх човешки дарби. Вдъхновявали земните домакини да проучват планетата оставяйки след себе си следи за идните поколения. Направлявали човешката мисъл и памет. Старите хора разказват, че тук в земите на Рибадео живеели красив мъж и неговата непорочна жена. Безстрашен воин бил мъжът.Прекарвал дните си във битки, а нощем се отдавал на безкрайни пиршества, забравяйки за своята съпруга. Един ден „Боговете”оседлали облаците спуснали се като вихрушки към земята. Намерили сама непорочната му любима. Ветровете избърсали сълзите от лицето й. Откъснали любов и мъдрост от себе си оплели ги в душата на жената. Никой вече не знаел измислена ли е ТЯ или истинска. Но същият този вятър със който слезли” боговете” така се заиграл по земята,че не разбрал кога превърнал смелият воин и непорочната му жена в пшеничени семена. Уплашен от силата си, вятърът се заозъртал в различните посоки.Видял,че никой от никъде не го гледа и тогава……захвърлил семената по различните краища на света. Но..сгрешил! Защото очите на Създателя го виждали!
Но тяхната любов не познавала граници, защото един ден разпилените пшеничените семена, отново се намерили!