автор: VOLTER

Памук
навремето се сееше изключително много, звеновода По̀срьов Петю казва, че руснаците го изкупуват и „правят на барут“…
Всичко се върши на ръка при отглеждането на тази култура: при окопаването цял ден си приведен с мотика, а слънцето безжалостно изгаря тила, при брането пък си просто превит на два ката и кръста се къса от болки… Обработването на памука, кой знае защо, се смята за женска работа.

Бригадира Тра̀ктов Васил, всяка седмица обявява по най-различни поводи съревнования: кой праши най-бързо, кой бере най-много памук… Сам той от лежане под дебелите сенки простина и изгуби гласа си, и сега, когато вика по колхозниците се дере, ама сам той не се чува… От напрегнатата работа и силно слънце половината жени са болни от високо кръвно и захарна болест…

Звеното е от десет жени и един мъж-звеновод, който по цял ден се мандахулка, уж организира и следи как върви работата – чак привечер се мярка при пренасянето на сгъчканите чували, ако не го е откъртил под някоя дебела дъбова сянка…
Съревнованието се провежда в най-горещите часове. Редовете са без- крайни, догде очи видят – ако го извървиш се измаряш, камо ли да копаш. На края на всеки ред е застанал по един контрольор с червено знаменце – десет жени, десет реда, десет контрольора. Като свалят вдигнатите знаменца, състезателките почват да копат, докато, ония на края на редовете разтягат лакърдии, пафкат папироси, набиват скамбил , а премалелите жени преплитат крака, и наливат с вряла вода от горещите стомни, докато след няколко часа стигнат края на реда...
Наградата и признанието е голямо: вписване в Агит-таблото окачено над гишето на селската фурна - да се видят и знаят първенците от цяло село!
На годишното селско събрание жените редовно се оплакват на председателя Иван Араклиев , че работата е тежка и слънцето силно, а парите малко. Бай Иван ги слуша ухилен и все обещава, че догодина ще е по-лесно, слънцето ще е по-слабо и парите ще потекат… Доволни жените се разотиват, за да разберат след година, че са излъгани за пореден път. На следващото годишно събрание отново скандали, отново обещания и отново, за кой ли път, жените вземат, че пак му повярват…
Така, докато един горещ летен ден, Бай Иван настига с бялата Волга четири жени и казва на шофьора Петко Балъка да ги качи. Набутват се една връз друга на задната седалка, щастливи, че се возят за първи път на лека кола и ще има какво да разправят на звеното.
През това време бай Иван дава знак на Балъка да включи парното. След малко жените почват да обелват очи от горещина и карат шофьора да свали стъклата.
- Не може, за влезе прах - тапицерията за са измаца – отсича Балъка.
Накрая жените почват да удрят по стъклата, а бай Иван се извръща през рамо и казва:
- Нали се оплаквате, че на памука работата е тежка и слънцето силно… Видяхте ли, сега, аз на какъв зор съм, на какъв огън се пека секи ден, ама на кого да се оплача кат е патладясал и арменският поп. Слизайте, и да знайте: И мойта хич не е лесна!...
- Тъй, тъй… Сакън, т’ва не се търпи!...
- Аман-заман, не ти щем парите, не ти щем колите!...
- Спирай, да вървим на памука, там си е ладно и по-арно!…