автор: bbobbibgbs70

Приятелю, извиках без умора
със светнал бирен поглед – спри...
Съдбата виж... И тази си упора
предай нататък, времето върви...

Хвърчи - рискувай, краски ни раздавай,
небето цветно в четките си дръж.
Не се сърди, а искрено се радвай,
виж – свети пак тя цъфналата ръж.

Там има сняг и истинска промяна,
повярвай на живота жив...
Но чакаш ли ти чудото да стане,
не страдай, а запалвай див -

забравен есенен куплет съдбовен.
Велик – като греховен свят.
Покрил небето – толкова лъжовен...
В сърцето ти – кървящ и страдащ брат...

А сякаш си изгубена комета,
опашката си просто намери.
За да изгрее слънцето в небето,
със златото му ти се оцвети...

2015

Боян СТАНИЛОВ