автор: thebigplucky

Ако пък знаеш само – как съм те мечтал...
Да те притисна в обятията си.
Да почувствам всичкото скрито, което Бог в теб е създал.
Да вдъхна аромата на тялото ти
и да отмалея от това.
Искам да усетя ръцете ти – как ме галят.
Да пропадна в един друг, неизмислен свят.
Да се замае главата ми от безбройните възприятия.
Да разбера – какво е да сме едно цяло... Не споменах ли?!...
И да настръхвам от всяка една очаквана ласка.

Ако пък знаеш само – как съм те пожелавал...
Колко пъти сънищата ми си взривявала.
И колко нереално близко съм си те представял... Не споменах ли?!...
Ако бях Пикасо – безсмъртна щеше да си на стената ми,
но съм земен и с други неща съм израснал.
Бих те притиснал до себе си;
сама ще разбереш останалото.
Но този град и без това е тесен за двама ни.
После – как един от друг ще избягаме?!
Всичко ще е една убийствена безкрайност,
в която само ще знаем – как не трябва
и как остаряват навиците ни.
Ще си зад отсрещната врата,
на една мисъл разстояние...
Не знам – ще ме чакаш ли?! Ще бягаш ли?!
Ще пожелаеш ли поне да си поприказваме на по чашка?!

А как съм те обичал само...
Не споменах ли?!...