автор: wingless

Усещаш ли как облаците падат
и се стопяват,без да ни достигнат.
Сърцата си в небето как оставят,
преди смъртта щастлива да постигнат.

Във багри от прекрасно и желано
преливат цветове за да заспят.
И всичко безвъзвратно измечтано
чертае извървеният си път.

Как с залеза – отвъд далечината
от сенките забързани понесен,
неслели още своя пулс с земята
превръщат чистотата си във песен.