автор: rumpel

Масивна като буква О окръжност
отдавна над прозорците ми свети.
Не зная на кого, с какво сме длъжни,
ала не всичко плаща се с монети.

Понякога светът се преобръща
от казана напряко лоша дума.
И чужд си даже в собствената къща,
макар че не звучи съвсем разумно.

Понякога... Но в единичен случай
(на практика е слабо вероятно),
ти виждаш във врага си вярно куче.
И вземаш думата си на обратно.

Красива като Азбука окръжност
отдавна във небето се въззема.
Несигурна е като моста въжен
по който с устрем всеки ден поемам.