автор: botyofentiev

Някога ще ми потрябваш пак,
ей тъй, просто да те видя,
за да разсея този мрак,
във който всичко ми е свидно.

Свиди ли ми се да го оставя
този свадлив живот,
в който никак не успявах
да направя правилния ход.

Свиди ли ми се за всички вещи,
ненужни никому след мен,
които днес държат ме в клещи
да им слогувам всеки ден.

А ти си някъде, сияйна,
над ежедневните неща,
любов ли някаква незнайна
или вечерница в нощта.

Искам пак, отново да те видя,
с усмихнато от мен лице,
тъга съм, в неразвита какавида,
все още без криле.

botyo