автор: sradev

Циганката

До змеят Не-Аз-Владетеля (но да не чуе неговото подсъзнание) заедно с поздрави на Майка му от Майка ми


Велико нещо е Циганката! Всеки, който познава Огънят, всеки който е пил от Извора на Огнената вода, всеки който на път е чакал Изгрева, ще ти разказва с години за Циганката.

Никой от Змейовата барака не може да ти каже кога там е дошла Циганката. Дори безглавите змейове, а нашият тогава си беше и младичък, нищо за това Велико Събитие не са били чували. Все още змеят на Древните езици не е разчел руните по стената на Хилядата Поливащи Розите, която помни неизброимо много Царе и Султани и зад която, както гласи легендата, е Тайната пътека към древният Грозенщайн.

Грижеха се змейовете за сърцето на Циганката, ухажваха я по цигански и не позволяваха Огънят да загасне в сърцето й. От време на време я вапцваха с вакса, та да стане по-хубава, даваха й да допуши фасове, да чете Борбени записки, понякога и пепелта от нея изтръскваха. Змеят-Баща се погрижи наблизо да има все големи вдървени, които пъхахме в нея, и от които сърцето й се изпълваше с гореща любов към нас. Някои от нас бяха по-перверзни и бакелит или гуми пъхаха в нея, хранеха я и с вакса, пробутваха и продънени обувки,... от които тя понякога се ядосваше и разсмърдяваше. Змеят-Куче още си спомня какви огнени скандали му е вдигала. Тигровият змей понякога й изневеряваше и отиваше да се грее на кухненски печки. Но това му е простено - той обичаше тигърско задушено.
Но Циганката не е злопаметна - ядоса се, хвърли по нас някой и друг горящ кюнец, развее огнени езици, па кротне и пак ни прегърне. Кой ли не беше я топло прегръщал, кой ли не се беше опитвал цял да влезне в нея от любов, кой ли не я искаше цялата само за себе си. А тя и хляб ще ни препече и огнена вода ще загрее и дори елексир от сини теменужки правеше. Добре, че наблизо беше Чудната стена към Извора на Огнената вода - когато змей тръгваше към Извора, стената беше много по-висока от него, когато се връщаше от извора с кофа огнена вода - стената му беше до колената. Така, че винаги имаше работа за Циганката, а тя на никого не отказваше.

Отпосле змейовете много огнища запалиха, много огнища разтуриха, но любовта им към Циганката остана все така светла както по времето на Великата Младост.


1973-1974
Казах!
Ниво 1
Сладар