автор: Valens

Там, отвън, са доброто и злото,
а отвътре е зимата бяла -
много чиста, наивна до облачност,
но студена, без капка за цялост.
И листът ми е бял като нея -
нямам кръв, със която да пиша.
Пазят в спомен ревнивите вени,
че след бурята следва затишие.
А отвън си се сменят сезоните...
А отвън си се смеят и плачат...
Вътре в мен неразлистени клоните
нямат смисъл и нищо не значат.

Валентина Йосифова