С очи аз пих те до забрава
в съня си морен и лилав
и сред дъхава дъбрава,
те с обич нежна пожелах.
Цъфтяха пролетни лазури,
искряха ведри небеса
и с дъх на осмолени мури,
ухаеха с любов лица.
Щастлив бях, някъде на път,
проточил врат към светлината,
да се родея с тоя чуден кът -
България на свободата!