По хикс и по игрек и по зет
Има посоки назад и напред ,
а Времето еднопосочно лети,
хвърля в забрава нашите дни.
Мигове пулсират в суета,
в палитрите на радост и тъга
Времето живота ни поглъща
и никого и нищо не ни връща.
И питам се дали Tам, във безкрая …
Къде е? – едва ли някой го знае.
И питам се дали Tам, във безкрая,
Душата ми нов свят ще познае.