Значенията са без лица.
Дълбокото е без значение.
Раняваме до дъно същността.
И думите се раждат наранени.
Съмненията са чернова.
Обичаме ли без съмнение?
Сълзата пие ехо от гласа.
Изричаме се в пълно откровение.
Обратно на това е самота.
Случайността е нещо наобратно.
Вълнението е близо до брега.
Средата е покълнало доверие.
Тъгата е дете на мисълта.
И мислим, че ни трябва време.
Зад някога затворена врата
лицата са намерили значение.