автор: vemes

Затворена между четири стени – е душата ми.
Тялото ми е сковано, а красивите ми светлокестеняви като деня коси се спускат върху заспалото ми тяло.

Навън е ден. Гледам през стъкления прозорец небето – птици ! Как хубаво летят. Свободни. Искам и аз да бъда птица.


А може би пък малка мушица – без проблеми. С кратък живот – в който да опитам от всичко.