И гладен ,и сладък
умишлено хладен
оловно сив тунел
ме мами!
Дълбоко в него потъвам
там чаени листи,тихо ме галят.
Стъклен водопад
се отразява в криво огледало
грозни прясяци,грешни смелчаци
се хилят отсреща му..
счупват се чувствата им.
Маски и шутове
се разпиляват с тъжни гримаси
го гледат и малки стъклени капки
опръскват душите им
и те греят с измислени нови лица
на стената в края на сънищата ми..