автор: palomablanka

Аз... случайно минавам оттука.
И не търся пари. Нито слава.
Аз вървя. И събирам поука.
По пътеки, които раняват.

Остави ме! Така си живея.
Не умея да бъда практична.
Ако някъде спра - да се сгрея -
дъх на обич оставям. Различна.

Остави ме! Случайно минавам.
Аз съм птица! Защо ми е стряха?
Имах... много любов да раздавам.
Но сълзите! Сълзите презряха...

Остави ме! Минавам случайно
по пътеката къса на дните...
Ала идвам... от минус безкрайност!
И отивам... оттатък звездите!

Остави ме... Минавам случайно!
И не съм от Човешката раса.
Аз съм част... от Голямата Тайна,
за която... не сте дорасли.

И... когато поема нататък,
че Земята... не ми е присъща -
две пера ще отроня в съня ти.
Знак, че ангел... те е прегръщал!