автор: tzvetcomarinov

Трябва сред най-честните и справедливи показатели за екология и всичко дето има останало в реката, да бъдат включени и прякорите.
В нашето село имаше човек на който всички в единодушие и съгласие викаха - Матко Сомът. Странното в цялата работа идеше от това, че никой с достоверност не можеше да обясни или
спомни, защо му е лепнат прякора. Сомът не вкусваше риба. Не бяха го виждали и никога да клечи с въдица край реката. Дори когато всички мъже топиха конопените стебла там за въжета и черги, наш Матко пак не влизаше на по-дълбоко от глезените.
Разправяха само единици, че като юноша веднъж скочил от върбата над "Големия вир" и някакъв голям сом го захапал за крака. Опитал и да го завлече из подмолите. Добре, че Непраният се оказал наблизо. Гмурнал се той смело и отървал момчето от най-лошото.
Ония, които трябва да имаха за нещо зъб на Матко Сомът, те приказваха друго. Сам е измислил тая история, да осигури защита на колоритния си прякор. И внучето му беше правило скромен опит да разбули важната селска мистерия. Попитало веднъж наивно и непредпазливо - "Дядо, защо ти викат Сомът?". За което изяло такъв бой, че вече дори като възрастен мъж, станеше ли дума нещо за риба, Малкото сомче се оглеждаше боязливо наоколо за бастуна на своя дядо.
Ние поотраснахме, започнахме да мислим с какво да впечатлим момичетата. Нищо, че от неизвестностите изпитвахме и по мъничко страх, но тайно и поединично мечтаехме. Да ни повлече поне веднъж за крака или ръката някоя по-едра риба. Когато вече съвсем захванахме да разбираме от такъми, кукички и всякакви захранки, тая наша юношеска мечта се превърна в истинско мъчение. Продължаващо и до днес. Защото вместо едри сомове като оня, дето заради името е захапал наш Матко, все таранки вадим и някое до педя шаранче.
Ето, затова сега в нашето село, макар и да е още разположено до голямата река, няма нито един мъж с прякор на риба.
Цветко Маринов