автор: gringo

Двадесет и четвърта глава

След като сбирката на тайния триумвират „Ленин-Клюна-Лесничея” в китната виличка на Ленин в село Ж... се разтури, всеки от участниците в нея се прибра, леко подпийнал, в собственото си жилище и се отдаде на заслужен отдих.
Така или иначе, не можаха да намерят отговори на въпросите, които ги тревожеха, и най-вече на един, най-важния – бъдещето на човечеството и в частност на България. До днес, двадесет и осми август две хиляди и дванайста година те, троицата представители на вековната Организация, разпореждащи се през последните петдесетина години със съдбините на България, за първи път се почувстваха безсилни и неспособни да предвидят какво ще се случи в близките месеци. Но този проблем не тревожеше само тях, а и тримата настоящи ръководители на Организацията. Те, както и техните предшественици, водеха тромавия кораб на човечеството, както смятаха за правилно през океана от време единствено поради това, че завладяващият и облагородяващият все по-нови и нови пространства от Безкрая единствен наш Господ- Бог Отец не бе посещавал нашата Слънчева система от времето на последното си идване в образа на Божия син Христос. Все пак тези трима още преди двайсетина години осъзнаха, че планетата Земя върви сигурно към своето унищожение вследствие на противопоставянето между натрупалия се в огромни количества ядрен потенциал, подвластен на враждуващи държави и невъзможността той да бъде контролиран. За мозъка на Организацията - Светата Троица, бе ясно, че е само въпрос на време пламването на Третата световна война, която щеше да се окаже отдавна описаният в Библията и предсказан от Нострадамус и още хиляди астролози и гадатели Апокалипсис. И понеже получаваха информация от цял свят за течащите политически и социални и всякакви процеси, и разполагаха с целия възможен икономически и технологичен, научен и всякакъв ресурс, те отдавна работеха за своето спасяване. Планът им беше прост- като на всички властници - да жертват другите, милиардите , за да живеят те, стотината. От тяхна гледна точка земята отдавна бе се превърнала в огромен концентрационен лагер, който подлежеше на унищожение и от който те трябваше срочно да се изнесат. За целта щяха да използват една открита преди тридесет години от американски астроном планета с климат, сходен със земния. Астрономът загина случайно с цялото си семейство, което бе споделил за откритието си и така съществуването на планетата Феникс остана в тайна. Веднага Троицата създаде таен научен тръст, в който впрегна да работят най-способните учени от целия свят. Бе им поставена една единствена задача - да проектират, оборудват и подготвят за полет към планетата Феникс огромен космически кораб, който да транспортира хиляда „Богоизбрани” на новооткритата планета. Там те, под върховното ръководство на „Троицата”, щяха да поставят началото на нов живот. За тридесет години усилена работа в пълна тайна „спасителният ковчег” бе готов. Кръстиха го „Ной”. Време бе мишките да напуснат потъващия кораб.
Някъде около полунощ звънът на джиесема разбуди Ленин, който сънуваше кошмар - на кръглата пясъчна арена в древна Капуа трябваше да се бие до смърт в гладиаторски бой с Лесничея и Клюна под оглушителния рев на множеството, напъплило трибуните. Отвори очи, без да може веднага да осъзнае къде се намира и когато се увери , че е в собственото си легло, благодари на Бога, в който не вярваше, че всичко е само сън. Отметна завивката и стъпи с босите си ходила върху отразяващия лунната светлина идеално лъснат дъбов паркет. Пресегна се, прозя се и допря до косматото си уше джиесема, без да погледне кой го търси. Остана изненадан, когато непознат глас му нареди кратко:
- След един час хващаш полета за Париж от Софийското летище. Ще те чакат там.
Обезпокоен, Ленин първо реши да се обади на Клюна и на Лесничея, но след кратък размисъл се отказа. Практиката бе само да се изпълнява нареденото.
След час и половина дремеше в самолета, а след още няколко часа - в наглед съвсем обикновен киносалон. Освен него в залата имаше около стотина непознати, облечени в хубави, макар и ненабиващи се на очи дрехи. Всички бяха сериозни, на повечето лица бе изписано леко безпокойство... Не познаваше никой. Предполагаше, че като него присъстващите не знаят защо се намират тук, но бе убеден, че всички изпълняват функции като неговата в различни части на света. Това, което правеше впечатление бе, че никой не разговаряше със съседа си или друг в близост до него.
„Нещо извънредно се е случило! Досега никога не са ни събирали така... така... панически!” Ленин се разтревожи не на шега. „Изглежда притесненията ни последните месеци ще се окажат основателни... А бе то беше ясно, че ще избие нанякъде.....” Отново дискретно се огледа. Добре облечени охранени хора. Безизразни лица, по които не може да се прочете нищо. Стиснати хищни устни и полуспуснати клепачи, прикриващи погледите. „Все хора, родени да командват. Такива като мен, като Методи, като Тошо...”
Лек шум накара всички да обърнат поглед към към сцената. Завесата безшумно се плъзна встрани и вниманието на присъстващите се съсредоточи върху тримата мъже, които седяха зад дълга маса, покрита с тъмнозелено сукно. Нямаше чаши с вода, вази с цветя и каквото и да било друго, което се предвижда за заседания, пресконференции и други подобни форуми.Освен един микрофон пред седящия в средата. „Те са!- прозрение като мълния прониза съзнанието на Ленин. -Те са!” - повтори си наум той, имайки предвид тримата велики законодатели на световния ред, „Светата Троица”. „Но защо са без маски? Защо са и тримата едновременно тук! Това си е направо... направо... потоп! Или извънземни утре ще ни нападат, или... или... или са ни събрали тук да ни избият като… Пиночет на стадиона в Сантяго... Та нали, който види лицата им...”
- Добре дошли на всички. Ще говоря по същество - гласът, по-скоро слаб и безличен, без никаква емоция в тона, принадлежеше на средния, наглед съвсем обикновен човечец. Невисок, с леко чип нос и широка уста, той би събудил у другите хора усмивка, ако не беше леденият му пронизващ поглед, който извика в съзнанието на Ленин спомена за Ханибал Лектър от „Мълчанието на агнетата”, така както си го представяше въображението му. Той се бе изправил, преди да заговори, докато другите останаха седнали, с вдървено изправени рамене и отпуснали ръце върху сукното като първокласници върху чин. Бяха много възрастни, както прецени Ленин, забелязвайки мъртвешката бледност на безжизнено протегнатите им костеливи тънки китки и восъчни пръсти. „Мумии! Същински мумии!”- помисли си представителят на българската тройка в Организацията, продължавайки в същото време внимателно да слуша говорещия.
- Като знам кои сте и имайки предвид досегашната ви дейност, предполагам, не, убеден съм, че вече сте се досетили кои сме.
Никой не каза нищо, дори не въздъхна.
- Точно така. Ние сме тримата, упълномощени от тези преди нас да носят тежкото и отговорно бреме за добруването на човечеството през последните четиридесет вече години. Това, което става в момента, тази среща, организирана от нас тримата, е прецедент в историята на многовековната ни организация. Тя няма да се повтори. Това, че сме лице в лице ние, на върха на йерархията, и вие, които сте в неговото подножие, вие,които сте избрани да бъдете на тази среща от хилядите наши емисари по целия свят въз основа на постигнатото в поверените ви страни, не е случайно. Последствията от тази среща ще се изразят в едно ново Сътворение, на друга планета, където ще можем да започнем отначало човешката история като избегнем досегашните грешки. Като се поучим от тях.
Леко вълнение премина из залата, но отново никой не се обади. „Я виж ти, я виж ти... Да ме вземат всички дяволи… Какво са измислили мръсниците! Умни са... Ние с Лесничея и Клюна на малкия им пръст не можем да стъпим... Заслужават да са на върха... Господ ли, Христос ли, Дева Мария ли! Ето го Божието триединство, материализирано в тези трима наглед невзрачни хорица отпред!” - богохулстваше наум Ленин като един истински марксист и комунист, усещайки величието на момента. Беше достатъчно умен и прозорлив, за да схване за какво иде реч. Както схванаха и останалите. Защото тук, в тая малка заличка бе събран цвета на човечеството, за да бъдем точни, черния цвят. „Черното рицарство”, чистите арийци, един вид. Най- после мечтата на най- великите люде, ратували за вечен ред и чистота на тая покварена земя, щеше да се сбъдне! „Нов свят! Нова чиста раса!”- ликуваше вътрешно Ленин, докато по лицето му не помръдваше никакво мускулче. Монотонният глас на говорителя достигаше до слуха и на най-отдалечения от „президиума” ... да го наречем, „делегат”, на извънредната конференция на Организацията.
- Време няма и трябва да действаме бързо, защото вече не можем да контролираме процесите в човешкото развитие. Всеки момент някой луд може да изстреля ядрена ракета и да предизвика Апокалипсиса. Той е неминуем, макар че няма да е предизвикан от разгневения Бог и няма да последва Страшния съд за останалите на обречената планета земя хора. Но ядрената зима им е в кърпа вързана. Аз лично бих предпочел Страшния съд пред ядрената зима.
Ораторът се усмихна. Забеляза някои учудени погледи сред множеството и поясни:
- Шегувам се, защото ситуацията вече е различна и като се вземе предвид, че освен тук присъстващите сто и трима заедно с нас - кимна към седящите от двете му страни старчета, - още само хиляда и двеста са избраните да излетят с космическия свръхмодерен кораб „Ной”, смятам че трябва да се опознаем и да се обръщаме един към друг по име. Моето име е... Джон. От лявата ми страна е седнал кардинал Пелегрини, а от дясната - сър Уайлд. Само че и към двамата може да използвате обръщението „господин”, защото на новата ни родина, планетата „Феникс”, тепърва предстои всичко в областта на създаването на новото общество и регулирането на отношенията в него. А старите титли ще ги оставим за оставащите на майката земя.
Дори когато спомена имената им, двете мумии не дадоха признаци на живот.
- Още една информация, която ще ви зарадва. На новата планета климатът е сходен с този на земята, така че няма си надяваме противогази и да използваме други подобни средства за оцеляване. Преди да ви дам думата за въпроси, ще се постарая да ви запозная с най- важните неща на първо време, така че да добиете пълна представа - доколкото това е възможно, за да ограничим въпросите до минимум и да приключим максимално бързо. Както казах, времето е малко. Продължавам. На Феникс няма разумни същества, въпреки че съществуват форми на живот. Да кажем, че условията са същите, каквито са били на земята по времето на фараоните, но без фараоните. Което ще рече, че храна има в изобилие. Два пъти е по-малка от земята, Една пета е сушата, останалото е вода. Ако трябва да обобщя най-грубо, открихме по-малък близнак на нашата планета и оборудвахме кораб, с който да се спасим. След два или три дни всеки от вас ще получи съобщение къде и кога да се яви. Освен равните на вас емисари - значи още двама, може да вземете по ваш избор още трима по ваш избор. Сега разбирате, защо всички бяхте обречени на безбрачие. Но това беше цената, която трябваше да платим. Защото ние притежаваме цялата власт, но да имаме семейства ни е забранено. И все пак ние знаем, че някои, макар и малцина, имат тайно деца и жени, които обичат. Ние сме ги наблюдавали и сме установили, че в нито един случай това не е попречило на основната им дейност. Напротив. Зареждаше ти. Някои от тях са тук. И въпреки това са сред избраниците. На новата ни родина това правило отпада. Напротив. Нещо повече.Осигурени са петстотин млади красиви здрави момичета от различни раси, които са предопределени да родят бъдещите господари на планетата Феникс- нашите деца! Тези, които харесате за съпруги и искате да живеете с тях като семейство, ще бъдат равни на нас и само ваши. Ще се ползват с уважение, каквото си дължим и с каквото ще се отнасяме помежду си. Което не значи, че не може да имате деца и внуци от тези, които ще останат свободни. Съотношението между мъже и жени ще бъде все пак едно към пет. Така ще съчетаем необходимостта с естествените природни закони, според които мъжа е съдържанието, изразявам се деликатно и затова метафорично, а жената формата, съда, люлката, която ще приеме това съдържание и ще го приюти, за да го отгледа и подготви за пълнокръвния живот в обетования рай, в Новия Йерусалим, в най- после достигнатия въжделен Ханаан, в който ще влязат само избраните - тоест, ние. Въпроси?
Говорителят остана изправен. Мълчание. Информацията бе достигнала до адресата, посланието бе ясно, макар и фантастично и не предполагаше обсъждане. Всъщност обсъждане изобщо не бе предвидено и това пролича от поведението на Джон-Лектър, мумия „Едно” и мумия „Две”. Изглежда Джон, освен реториката, владееше и някои режисьорски похвати, защото точно пет секунди след последните му думи двете краища на тежката плюшена завеса с цвят на кръв безшумно се устремиха една към друга.

Следва...