„И съм те мечтала.
И съм те страдала.“ Chocolate
Пък ши зема да съ тръшкам
Чи да страдам? Ич биля.
Той ку ни мъ тръшни мъжката
на зилената трива,
дан ми съ мярка през очити -
не трутуара, в другата махла.
Да си бруи ду края дните
дету биз мен ги прупиля.
Ши оди без да мъ отчита?
Чи кък я мисли той такваз?
Ши му изкочат дзъркилити
къту мъ фани оня бяс.
Чи кът съ разтропам с тез галоши,
къту замятам и фустаня.
Напрау ши му стани лошу
виднага шмъ търкули в бустана.
Гу зная, колко муй акъла?
Ма туй да страдам, да рива,
чи да призная и да вдигам врява?
Ей туй ни мога да гу пунеса.