автор: _katerina_

Пролет моя, непозната,
искана и прокълната.
Тъй ли те видя поета -
любена и неприета.
Той позна ли радостта ти,
ласката и чистотата.
Струваше ли си цената,
да умре за свободата?!
Пролет моя, мимолетна,
аз продадох си билета
за страната на мечтите,
но прогледнаха очите -
истината е в душата.
Сви ли сме я във сърцата,
в снопче вързали сме здраво
и си мислим, че корави
дръзко ще вървим до края.
Без душа не може брате.
Няма го духа от Бога
и съдбата тъй е строга.
Дай ръка и прегърни ме!
Пролет нова, поведи ни,
да познаем във сърцата
обичта и свободата!