автор: ZAGORA

Ходилата ми докосват дъното
на падините в океана,
косите ми се веят сред облаци над Еверест,
а аз рисувам във Вселената живота.

С тълпи от хора вдигам зид от самота
и сътворявам върху честоти
илюзиите на времето и на материята,
на любовта събирайки крепежните детайли.

Превръщам колебанията в увереност,
пътувайки в безкрайна всеизмерност,
защото знам,че враговете ми са набедени.
Защото враговете са измислица .

Зорите будят на щастието цветовете,
а залезите го разпръсват по възглавница.
Аз бродя в непознати сънища
и изживявам чудни запознанства.

Разкъсвам зрителния кръг
и пускам в него черното и бялото,
за да изгрее като шарена палитра.
Духът прелива със мира на Космоса,
духът живее в образа на Цялото.

Така е сладко да си неразбран!
Различието ни е емблемата.
Планетата е пренаселена от неразбрани.
Врата отварям,за да го приема...