автор: niveana

На Вапцаров в памет

Не дочака твойта бяла пролет
Да пребъде с „дъжд и урагани”,
да изригне с цветове наболи,
и земята ни венец да стане.

Вместо туй разстрел.И помен книжен.
Няма мир. Люлее се земята.
Бедността до косъм ни разнищи.
Хората са вълци вместо братя.

Птиците не пеят във житата.
Пусти нивите.Посърнал двора.
Разминаваме се непознати,
aпатични, уморени хора.

Някой ден при нас ще слезеш тихо
и дано намериш друго време –
пролет,но възпята не в три стиха,
а със цвят обшила пътя земен.