Честит 1-ви април!
Всяка сутрин след краткия, пролетен сън,
зад пердето, щастливо съзирам
още няколко капки зелено навън.
И се радвам, и анализирам.
Може би кофата с багра зелена
надълбоко в земята е скрита,
а дърветата с корени пак съживени,
много жадно, вкуса и опитват.
Сякаш смучат през сламка зелена магия
и тече тя обратно – нагоре
към върха. А пък малките клончета пият
много лакомо. Безотговорно -
не защото е вредна и страшна боята,
но опива и вече пияни
всички клончета пускат листа и се клатят,
по-зелени, и все по-засмяни.