Ясносиньо небето пуска ярки откоси
и върти в щуро рондо хора, птици, жита...
Проследи хоризонта, не задавай въпроси,
нейде там те очаква вихрена пролетта.
Нейде там се преливат сто събития с дати,
смях разплисква морето през солени вълни.
Пуснат като отвързан вятър гали житата,
чрез сърдечни пожари той разбива стени.
И се втурва да бяга побесняло дървото,
невидяло-видяло - тегли го пропастта.
Боже, Божичко, туй е яростта на живота
чийто смисъл ни дава радостна пролетта...