автор: veronikas

Небето се препълни от тъги.
Познавам тази негова дъждовност.
Събирала съм го в сълзи
и в друга, нова облачност.
Небето се е свило на кълбо.
Познавам го когато е любовно.
Намирала съм му ъгли.
И обич. И глухарчета.
И зная колко дълго ще мълчи.
И как до цвят ще се разкъса.
Предлагала съм му очи.
И всичките си земни сънища.
Небето се е скрило под листо.
Познавам го и леко, и тревожно.
Когато няма повод за дъги
му правя къщичка от сини камъчета.