автор: jantreya

Наплюнчих пръст и погнах вятъра.
Усетих му посоката.
Дано ме вземе на крилата си!
Привлича ме високото.
И южен вятър се оказа.
Душата му бе топла. Взе ме.
На всяко клонче ме показа,
на всяко дребно семе.
Оставих, без да забележа,
по пътя му прозрачни стъпки.
Настана празник на цъфтежа.
Запукаха салюти в пъпките.
Ех, колко малко ми е нужно
да се превърна в пролет.
Един ветрец с посока южна
и неочакван полет…