автор: rumpel

Чай от върбинка дъждът ми поднесе,
стихнал зад тъжния лик на друид.
Чух от гората магическа песен:
славей в шубраците пееше скрит.

Стопли ме бързо лиричната течност.
Бе подсладена със капки вода.
Нейде наоколо дишаше вечност,
нямаше помен дори от града.

Капеше пот от настръхнали храсти,
влагата пиеше всичко наред.
Само дъждът ме посрещна със "Здрасти!"
С чай и усмивка... Часът беше пет.