автор: malovo3

– Лена,на вратата се звъни. Сигурно са гостите – извика Иван от кухнята, докато се двоумеше между бутилките алкохол в ръцете си – водка и гроздова.
Лена обичаше да посреща гости. Стараеше се да бъде на ниво и да ги изненада с някой специалитет.
Но Киро и Вера нещо не и допадаха. Киро непрекъснато изтъкваше , че техният род са все учени-инженери, и синът им върви по същия път. А Вера беше една малка енциклопедия – където я бутнеш....
Лена настани гостите около масата. В очертанията на холната врата се появи Иван с двете бутилки в ръце и съзаклятнически попита Киро:
– Коя да бъде?
Със самочувствието на голям познавач на пиенето Киро отсече:
–Гроздовата!....
След първата чашка даде експертно заключение:
– Тая ракия не е Менте..
– То утре сутринта ще се разбере.... – изсъска Вера.
Темите на масата скачаха от служебни към битови, от национални към общински.
След третата гроздова Киро се сети да попита:
– Абе, какво прави синът ви?
– Добре е. Служи в армията – тихо отговори Лена.
– А нашето студентче си изруси косата, както е модерно сега, и замина на екскурзия с колежки –
не без гордост заяви Вера.
Може би Киро едва сега забеляза, че косата на Вера е също бяла и многозначително каза:
– Ти си моята голяма бяла птица!.....
Вера, поласкана от комплимента на съпруга си, продължи да разяснява, колко е трудно да се
следва днес.
– Само да видите колко дебели книги чете!
– Колко? – ей така попита Иван.
– Като библията – механично отговори Вера.
Иван изпръхтя задавен, защото в този момент отпиваше от безалкохолното.
Киро допи гроздовата и мъчейки се да намести празната чаша между чиниите на масата, бавно отрони:
– Ти си моята голяма бяла птица....
Гостите си тръгнаха и Иван, отпускайки се на дивана, като на себе си зададе въпрос:
– Какво искаше да каже Киро с това "голяма бяла птица"? Лебед ли? Що ли?
– Не!... Гъска!