автор: thebigplucky

Животът е в принципите. И в това – да ги отстоиш.
Обаче онази, червенокосата, с която случайно се сблъсках в кварталния магазин - имаше такива зелени очи...
Проникнаха в мен. Без никаква съпротива.
Пронизаха ме.
Нещо генетично заложено в мен се опита да ме предупреди,
че това вече се е случвало преди,
и че няма как да ми се размине.
Но за няколко мига щастие – един отчаян романтик -
какво ли не би разменил...

Животът е в причините. И в това – с тях – да не се примириш.
Ако постъпваш правилно, във всичко -
в очите на другите – далеч ще стигнеш.
Но в твоите – ще си нищо -
ако би пропуснал точно онзи миг,
с онази, червенокосата, в кварталния магазин,
(да не споменаваме очите и, че мнооооооого ще се отклоним).
И какво не би направил – този миг да продължи -
поне с още една безкрайност – ще стигне...
Така или иначе -
дните оттук – нататък – щяха да са различни.
И всичко, преминало досега – щеше да се обезличи,
да се размие...

Животът е в смисъла. И в това – да го осмислиш лично ти.
В крайна сметка – всичко опира до едни очи и до една усмивка.
А онази, червенокосата, в кварталния магазин -
някак си успя да ми подскаже -
колко от пленителните си тайни – само за мен – ще разкрие...
... И колко трудно се намират – неща, кристално чисти,
леко встрани, в паузата на дните, недокоснати от никого.
И как въобще такива – като нас – се откриват...

А бях отишъл до магазина просто за бира...