автор: blackjack12

Кой си? - се питаш.
Отговор не получаваш.
Има ли смисъл
все така
да продължаваш?
През еднаквостта
монотонен да преминаваш?
Неразбран и от себе си
да оставаш?
По пътека странна се движиш.
Облак те догонва -
в сянката му се укриваш.
Зад гърба на вятъра
завет намираш.
Но и това не ти помага.
Защото пустотата
без цел живее.
Целта себе си не разбира.
Онзи, който се вкопчва
в живота
бързо умира.
Риза съхне най-добре в полето.
Животното се чувства най-добре
в гората.
Залезът пада първо в блатата.
Комари политат към слънцето -
кръвта му изсмукват.
Но това после го разбираш.
След свършилото
началото съзираш.
По мълния кой се катери в небето?
Водата в пясък потъва.
Металът в огън се огъва.
Човекът в пръст се превръща.
Небитието
всичко обгръща.